Старобългарски речник
достоньнъ 
достоньнъ -ꙑ прил 1. Такъв, какъвто следва да бъде; подобаващ достоньнъ жꙁн своѧ коньць обрѣте С 190.10  обрѣтъше мошт ꙁнесошꙙ съ пѣсньм  хвалам.  съ достоньнѫѭ ьстѭ С 219.9—10 2. Заслужаващ нещо гоже распꙙшꙙ нѣкъгда ꙗко достонна съмрьт сѫшта. съ дꙿвѣма раꙁбонкома ждове С 216.4 3. Достоен, подходящ, годен да направи нещо нѣс ѹбо достонꙿнъ слꙑшат танъ бжї С 8.20—21 ; ꙗко нѣсмъ достоньн нарцат мене стааго хсова С 109.13 С Гр ἄξιος ἐπάξιος ὀφειλόμενος Нвб Срв достоен, достоин ВА