Старобългарски речник
досадтел҄ь 
досадтел҄ь -ꙗ м Оскърбител не бѫд досадтел҄ь владꙑкамъ вьсеꙙ вьсел҄енꙑѧ.  хѹльнкъ о боꙁѣхъ С 13.4 савнъ же неьствꙑѧ вѣрꙑ. наріцамꙑмъ кръстꙗннъ. досадтел҄ь да прведенъ бѫдетъ къ нашемѹ сѫдлштѹ С 146.30 Изч С Гр ὑβριστής Нвб Срв досадител ’който докарва досада’ МлБТР