Старобългарски речник
доможвьць 
доможвьць -а м Местен жител  прш (...) ноплеменънкъ.  кра(м)олꙑ д(омо)жвъцъ. рѣцѣмъ въс г Е 22а 5—6 Изч Е Гр οἰκογενής доможвъцъ Нвб Срв домовник, домосед ОА РБЕ