Старобългарски речник
довьльство 
довьльство -а ср Задоволство, доволство каꙗ бо польꙁа рьц м. лхо потрѣбꙑ надꙑмат сꙙ.  довл҄ьствꙋ прѣвьꙁдѫштѹ. се  тѣло погѹбтъ.  дѹшевно благород прѣдатъ С 494.20 нъ въ потрѣбѣ  довл҄ьствѣ станѣмъ. да съ дѹшеѭ  тѣломъ достоное съконьамъ. да не събрано постомъ. напрасьно вьсе погѹбмъ С 494.22 Изч С Гр συμμετρία αὐτάρκεια довл҄ьство Нвб доволство ОА ВА МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ