Старобългарски речник
доброьсть 
доброьсть -ꙗ ср Благочестие, набожност блаженꙑ же кодратъ. ꙗко по стнѣ доб страстотръпецъ. доброьстꙗ. добь сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ С 105.4  вьсѣ мѣста слѣдꙙштемъ. ꙗкоже побт доброьстꙗ дѣлател҄ꙙ С 217.13 вьꙁвел сꙙ на врагꙑ доброьстмъ. въгодьнкъ тво мѹс С 232.23 егда нравъ благъ съ доброьстмъ въꙁдрастъ. бол҄ьшхъ желаѧ страхъ бож прметъ С 252.3 Изч С Гр εὐσέβεια доброьст Нвб доброчестие ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ