Старобългарски речник
доброродьство 
доброродьство -а ср Благороден произход, знатност слава вьсѣхъ насъ  доброродъство дно стъ С 99.14 нъ раб гн смъ. се стъ наше доброродьство С 100.9—10 нъ н жъꙁла н онѹштꙙ мѣахѫ. нъ доброродьствомъ л. нъ ѹбоꙁ  отъ ѹбогъ. нъ отььствомъ л велкомъ. нъ отъ мѣстъ бѣахѫ ненаротъ С 442.11—12 Изч С Калка от гр εὐγένεια Превежда и гр. περιφάνεια τοῦ γένους Нвб доброродство остар МлБТР