Старобългарски речник
доброродьнъ 
доброродьнъ -ꙑ прил Благороден, добър же тѣмъ ꙁмѣн҄енїмъ прѣльст женꙑ доброродьнꙑѧ С 7.27 доброродьнъ сꙑ не поѹбожа сꙙ самъ С 163.18 стꙑ кодратъ рее. ꙁѣло добрѣ доброродьнѣ смъ. ꙗко не пожръхъ С 106.29 Изч С Калка от гр εὐγενής Нвб добророден остар МлБТР