Старобългарски речник
доброобраꙁьнъ
доброобраꙁьнъ
-ꙑ
прил
Благоприличен
непосагъшꙗ бо пеетъ сꙙ о г рее же на доброобраꙁьно. благопрлежьно къ г бе съмѫштенꙗ
С
375.27—28
Изч
С
Калка от
гр
εὐσχήμων
Нвб
доброобразен
остар
ВА
МлБТР
РБЕ