Старобългарски речник
добродѣꙗт 
добродѣꙗт -добродѣѭ -добродѣш несв сег деят същ добродѣѭще м мн οἱ εὐεργεσίαι Правещите добро раꙁбонкъ ... вьсего мра владꙑкѫ поꙁнавъ. достоно дастъ поклон҄ен. то протвѫ томѹ мъꙁдамъ въѣꙁдател҄ь. любвꙑ ьстемь добро дѣѭщтмъ хс ... прѣвелкꙑ даръ дномь асѣ покаꙁа С 427.11—12 Изч С добро дѣꙗт Нвб Срв добродеяние ВА РБЕ