Старобългарски речник
доброговѣнь 
доброговѣнь -ꙗ ср Богобоязливост, благочестие егда нравъ благъ съ доброьстмъ въꙁдрастъ. бол҄ьшхъ желаѧ страхъ бож прметъ ... же бꙑстъ  о блаженѣмъ рне ... кротост рад лхꙑѧ.  же о бож доброговѣн. дѣлꙑ ѹтврьд нареено С 252.14 Изч С Гр εὐλάβεια доброговѣн Нвб доброговение МлБТР