Старобългарски речник

добровъгодьнъ

добровъгодьнъ -ꙑ прил Угоден, приятен, подходящ  мол҄ꙗше бога съ слъꙁам. довест сꙙ въ мѣсто добровъгодъно  мльально С 282.21 Изч С Гр εὐάρεστος добровъгодънъ Нвб Срв доброугоден остар ВА