Старобългарски речник
добл҄ьство 
добл҄ьство -а ср Храброст, мъжество ꙗкоже нарьтан мѫжь схъ мѫжьства. ꙗко  добл҄ьства побраньскаꙗ. многашꙿд бо словопсател҄е.  шаропсател҄е нарьтаѭтꙿ С 83.7 Изч С Гр ἀνδραγάϑημα Нвб Срв доблест ж доблестност ж ОА РБЕ