Старобългарски речник
доклтꙗнъ 
доклтꙗнъ м ЛИ Диоклециан — римският император Цезар Гай Аврелий Валерий Диоклециан Август [284—305г.] памѧтъ стхъ мѫенкъ калстрата  дрѹжн его. сломъ. ф҃҃. пр дѡклтѣнѣ цр Е 37б 14 ѧтѹ бꙑвъшѹ стѹѹмѹ петрѹ вонꙑ. ѧже бѣаше посълалъ цѣсарь доклтꙗнъ на ѹбн го С 186.29 сълѹ сꙙ ... вь лѣта дѡклтꙗна. въпаст вь бѣдѫ стѹѹмѹ томѹ еппѹ С 534.29 цѣсарьствѹѭштѹ доклтꙗнѹ. ꙁаповѣдь посъла сꙙ С 144.30 Е С Гр Διοκλητιανός дѡклтꙗнъ