Старобългарски речник
додоръ 
додоръ -а м ЛИ Диодор — християнин, умр. мъченически в Сирия. Пр. на 11 септември аї стрстъ стхъ мⷱ҇нкъ. дѡдѡра.  дѡдѹма Е 29б 5 Изч Е Гр Διόδωρος дѡдѡръ