Старобългарски речник
двьꙗ 
двьꙗ -ѩ ж Глупост, неразумност добрѣ же еѵагг҄елстъ рее. двꙗ смокꙑ о ꙁакꙿхе. да съкажетъ ꙗко шрокꙑ  пространъ пѫть. дв прплетенъ стъ С 350.17 Изч С Гр μωρία двꙗ Нвб Срв див[от]ия ’глупост’ ОА РБЕ