Старобългарски речник
двь 
двь прил 1. Див, неопитомен вепрь отъ лѫга. їнокъ двьеꙇ поѣлъ естъ СП 79.14 сьрѣте  рабъ бож артемонъ. дꙑ ꙁꙿ лова. двѧѧ жвотꙑ ѹлавьꙗѧ словомъ хсовомъ С 223.5 Див, жесток, свиреп. онъ же прмъ  поьтъ подв сꙙ вьꙁвѣштеню бꙑвъшѹѹмѹ о томъ къ стѹѹмѹ.  послѹшаню двхъ ꙁвѣр С 559.2 2. Необработен, получен по естествен начин бѣ же оанъ облъенъ власꙑ вельбѫждꙇ. ꙇ поѣсъ ѹснѣнъ о рѣслѣхъ его. ꙇ ѣдь акрд  медъ дв М Мк 1.6 З, А, СК, Б. Срв.Мт 3.4 А СК двьꙗ коꙁа αἴγαγρος Дива коза епскѹпъ глагола къ вратарѹ. отъкѫдѹ прдошꙙ сѧ двѧ коꙁꙑ  лені С 224.2 двьꙗ смокꙑ συκομορέα Сикомора [ficus sycomorus] — плодно дърво, прилично на смокиня добрѣ же еуагг҄елстъ рее. двꙗ смокꙑ о ꙁакꙿхе. да съкажетъ ꙗко шрокꙑ  пространъ пѫть. дв прплетенъ стъ С 350.15 М З А СК Б СП С Гр ἄγριος дв Нвб див ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Дива Слатина МИ Дивдядово МИ Дивеци МИ Дивотино МИ Дивчовото МИ Дивля МИ СНМБ Дивитаци МИ Дивчовото МИ ПК, Пр. в им Дива̀ Леска МИ Дива кобила МИ Диви Костен МИ ВП,ТО Дивов ФИ Дивошинов ФИ Дивчев ФИ Дивчовски ФИ Дивяков ФИ СтИл,РЛФИ