Старобългарски речник
дек҄ 
дек҄ -ꙗ м ЛИ Деций — римския император Цезар Гай Месий Квинт Траян Деций Август [249—251 г.] пр декї цр Е 38б 18 страхѹ же многѹ сѫштѹ въ градѣ крьстьꙗномъ. пае же. мꙿже въ кесар. декѹ црю прѣбꙑват С 98.7 вь дн вьнегда сꙙ роді блаженꙑ мѫенкъ полукарпъ. гоненю сѫщѹ декꙗ цѣсара въ ꙁмрьнѣ С 124.24 цѣсарьствѹѭштѹ декю. рмьстѣ власт ... посъла по вьсемѹ цѣсарьствѹ свомѹ С 174.11 пр црѹ  томтелю. дека  ѹалера С 185.17 вь врѣмена дек҄ꙗ цра С 97.28 Изч Е С Гр Δέκιος