Старобългарски речник
декаполѣ 
декаполѣ -ꙗ м МИ Декапол [Десетоградие] — първоначално съюз от 10 елинизирани града, превзети в 64 г. пр. н. е. от римския консул Гней Помпей Велики по времето на владичеството на Макавеите; по–късно — съюз от 18 града в Източна Палестина, с изключение на Скитополис [Bethsan] ꙇ по немь ꙇдошѧ народ мноѕ. отъ галлеѩ  декаполѣа З Мт 4.25А [в СК докапелꙗ]. Изч З А СК Гр Δεκάπολις докапел