Старобългарски речник
декапол҄ь 
декапол҄ь -ꙗ м МИ Декапол [Десетоградие] — първоначално съюз от 10 елинизирани града, превзети в 64 г. пр. н.е. от римския консул Гней Помпей Велики по времето на владичеството на Макавеите; по–късно — съюз от 18 града в Източна Палестина, с изключение на Скитополис [Bethsan] ꙇ де  наѧтъ проповѣдат въ декапол М Мк 5.20 Изч М З Гр Δεκάπολις