Старобългарски речник

декаполтьскъ

декаполтьскъ -ꙑ прил МИ Декаполитски, декаполски вꙑ вдѣсте  повѣдате. людскѫ ꙁемлѫ  декапол҄тъскѫ С 129.3 Изч С Гр τῆς Δεκαπόλεως декапол҄тъскъ