Старобългарски речник
двьрьцѧ 
двьрьцѧ -ь ж мн 1. Врати, двери поставтъ  прѣдъ дверьцам СЕ 100а 9—10 дꙿвашд вь недѣл двьрьцꙙ отвръꙁаѧ С 528.29  аб шъдъ на много растворвъ двьрьцꙙ С 554.27 понѣ двьрьцам см даждь м власть да ꙁлѣꙁѫ С 554.22 ꙁлѣꙁ двьрьцам ꙗкоже хоштеш С 554.23—24 2. Прозорец  двьрьцам съмоштраахѫ долѹ С 184.8  прѣклонвъ сꙙ двьрьцам.  вдѣвъ ѭ одрьжмѫ С 516.7 свѧтꙑѩ двьрьцѧ Светите [царските] двери; название на вратите в централната част на иконостаса, които се отварят само по време на богослужение  ѣко прметъ стꙑ обраꙁъ. стотъ въ стꙑхъ дꙿверьцахъ СЕ 97а 23 Изч СЕ С Гр ϑύρα ϑυρίς дверьцѧ Нвб дверца остар ВА Срв двери