Старобългарски речник
гѫгънвъ 
гѫгънвъ -ꙑ прил Който има дефект в говора, гъгнив, пелтечещ  првѣсѧ къ немѹ глѹха гѫгънва. ꙇ молѣахѫ  да въꙁложтъ на нь рѫкѫ М Мк 7.32 З СК ҃ о гѫгънвѣемъ М 43b 12 н отъпѹщь н едного же прведенааго къ тебѣ... глѹха  гѫгънва СЕ 28а 10 воле  ѹста сътскаш. отвръꙁъшѹѹмꙋ ѹста гѫгънвѹѹмѹ С 456.28 Изч М З СК СЕ С Гр μογίλαλος Нвб гъгнив ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА