Старобългарски речник
гѫба 
гѫба -ꙑ ж Гъба за миене, сюнгер ꙇ прмъ гѫбѫ. ꙇспльнь оцьта. ꙇ вьꙁнеꙁъ на трь(ь)сть. напаѣше  М Мт 27.48 З, А, СК. Срв.Мк 15.36 М, З;Йо 19.29 М З А сꙑ на распонѣ. въкѹслъ ес. ꙇꙁ гѫбꙑ оцьта СЕ 42b 15 вьꙁъпвъшааго на распонѣ къ бѹ. ꙁацѣжденааго ꙁ гѫбꙑ оцьтомь СЕ 50b 19  прѧхъ гѫбѫ. да отъмꙑѭ рѫкопсань твого грѣха С 469.22 Изч М З А СК СЕ С Гр σπόγγος Нвб гъба ОА ВА АК Бот НТ Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Гъбене МИ СНМБ Гъбев ФИ Гъбьов ФИ Гъбов ФИ СтИл,РЛФИ