Старобългарски речник
гꙑбат 
гꙑбат -гꙑблѭ -гꙑбл҄еш несв 1. Загивам, погивам колко намънкъ отъца моего. ꙁбꙑваѭтъ хлѣб. аꙁъ же гладомь гꙑблѭ М Лк 15.17 З А 2. Прич. сег. деят. гꙑблѧ a) ἀπολλύμενος За хранителен продукт — който се разваля бързо дѣлате не брашъно гꙑблѭщее. нъ брашъно прѣбꙑваѭщее въ жвотѣ вѣьнѣемь М Йо 6.27 З b) Загиващият, който е обречен на гибел като същ. м. ед нъ ꙁволвъ твомь мⷧ҇демь. не прѣꙁьрѣт гꙑблѭщааго. н блѫдѧщааго оставвъ СЕ 78b 6 Изч М З А СЕ Гр ἀπολλύμαι Нвб Срв гина, гибна остар гибел ж