Старобългарски речник
гѹмьно
гѹмьно
-а
ср
1. Гумно, място за вършитба
емѹже лопата въ рѫкѹ его. і потрѣбтъ гѹмъно свое. і съберетъ пшенцѫ въ жтнцѫ
З
Мт 3.12
Срв.Лк
3.17
М
З
А
СК
2. Хамбар, житница
аще кꙿто домъ ꙁажежетъ. л гѹмъно ж҃ лѣⷮ҇ да поⷦетⷭ҇ъ
СЕ
103b 11
сѣавъ. ождатъ пршедъш жꙙтвѣ напльнт гѹмно
С
266. 7
Изч
М
З
А
СК
СЕ
С
Гр
ἅλων
ἅλως
гѹмъно
гѹмно
Нвб
гумно
ОА
ВА
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
гу̀вно
диал
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
РБЕ
Срв
гу̀мнище
диал
Дюв
РБЕ
РРОДД
Гу̀мното
МИ
Гу̀вното
МИ
ГХ,МИМ
Гу̀мето
МИ
НК,ТТроян
Гу̀вна
МИ
Гу̀вно
МИ
Гу̀вница
МИ
БС,ЕРГ
Гу̀мно
МИ
Гу̀мнище
МИ
ВП,ТО