Старобългарски речник
грѫстокъ 
грѫстокъ -ꙑ прил Тежък, мъчителен  сьвѣдѣтельствѹтъ сарра.  сь н҄еѭ ревека.  пакꙑ анна. грѫстокааго неплодьства. работавъшꙙ страст С 250.3 Недостъпен, непристъпен. пр(...)ѧтꙿ сѧ къ мѣс(...) томѹ грѫстокѹмѹ Р V 3.31—32 Изч С Р Гр χαλεπός Нвб Ø