Старобългарски речник
грьмѣт 
грьмѣт -грьмлѭ -грьмш несв Гърмя  гласъ спѹштенъ бꙑ ꙁъ облака. окꙑ громьнꙑ. на многъ асъ гръмꙙ.  самъ сꙑнъ колѣбаше сꙙ акꙑ овоште ꙁꙑбл҄емо отъ многа вѣтра С 570.9 Изч С гръмѣт Нвб гръмя диал ВА Дюв НГер ДА гърмя ОА ВА АК Бот НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ