Старобългарски речник
громьнъ 
громьнъ -ꙑ прил Гръмовен  гласъ спѹштенъ бꙑ ꙁъ облака. окꙑ громънꙑ. на многъ асъ гръмꙙ.  самъ сꙑнъ колѣбааше сꙙ акꙑ овоште ꙁꙑбл҄емо отъ многа вѣтра С 570.8—9 Изч С громънъ Нвб громен остар ВА Бот Дюв ЕтБАН громний остар Бот