Старобългарски речник
громъгласъ 
громъгласъ м Гръмовен глас съвꙑше блстаню мракъ. вь лце протвънꙑмъ адовамъ сламъ. громъгласомъ етеромъ слꙑшꙙштемъ. клѫштемъ.  вомъ волꙙштемꙿ  глаголѫштемъ С 465.2 Изч С Калка от гр βροντόφωνος Нвб Срв гръмогласен прил