Старобългарски речник
громовъ 
громовъ прил притеж сꙑнъ громовъ υἱὸς βροντῆς Син на гърма, на гръмотевицата — прозвище на всеки един от двамата Зеведееви сина — ап. Яков и ап. Йоан, ученици и последователи на Христос  ѣкова ꙁеведеова. ꙇ оана братра ѣковлѣ. ꙇ нарее ма менѣ. воанръћесъ. еже естъ сна громова М Мк 3.17 З Изч М З Нвб громов остар ВА гръмов ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР Срв громък БТР