Старобългарски речник
гроꙁновь 
гроꙁновь -ꙗ ср събир Грозде [образно]  отронкꙑ ꙁакона събраш. а стово гроꙁновь бърат. попѹшташ С 335.2 събърашꙙ съборъ. да не отъ внограда сладъко обьмьѭтъ гроꙁнов С 385.22 Изч С Гр βότρυς καρπός гроꙁнов Нвб Ø