Старобългарски речник
градьнъ 
градьнъ -ꙑ прил Градски, на града то ꙁъхождааше ноштѭ.  вратомъ градънꙑмъ ꙁатвореномъ сѫштемъ. стоꙗше  молтвѫ творѣаше къ богѹ С 206.9  братъ мѹ пергам. обѣма цѣсарема въгодвъ.  старѣшнъства многа градънаꙗ прѣдръжавъ ... много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ С 281.3 гда крава  трьꙁанꙗ мѫжь  женъ. въ градьнꙑхъ стьгдахъ  междахъ ... гда младенштъ крьвѭ вѳлемъ багърмъ бѣѣше С 397.12  повръꙁъше  ꙁа ноꙁѣ . влааахѫ  по гостньцѹ градънѹѹмѹ С 537.20  дастъ мъ еппа менемь каптона. давъ мѹ вонъ вѣрьнъ мѫжъ. сломъ пꙙть сьть ... ѹѧшꙙ градънꙑѧ стѣнꙑ С 540.5 Изч С Гр τῆς πόλεως πολιτικός градънъ Нвб гра̀ден, гра̀дни остар МлБТР