Старобългарски речник
грабт 
грабт -граблѭ -грабш несв 1. Грабя, ограбвам, заграбвам павьлъ повелѣ. да не наслꙗм рее бѫдемъ отъ сотонꙑ.  грабм С 527.6 къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ. ꙗкоже се богатъство грабт С 90.18 Образно. ꙇ жден трѧсавцѭ сѭ. отъ раба твоего сего. сѫщѭѭ подъбънѫ бѣсѹ. емлѭщѭѭ на врѣмена. ѣко  бѣсъ. грабѧщѭ водѫ. трѧсѫщѭѭ вѣлцеѭ. вь тѣлес его СЕ 44b 23 2. Прич. сег. деят. като същ. грабѧ м ед ὁ ἁρπάζων Човек, който граби, ограбва вдш л ꙗко не тъьѭ грабꙙ  лхомлꙙ. н же ꙁълаꙗ творꙙтъ. нъ же добра не твортъ мѫтъ сꙙ сетъноѭ мѫкоѭ С 378.5 Изч СЕ С Гр πλεονεκτέω διαρπαγή Нвб грабя ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА