Старобългарски речник
господьствь 
господьствь -ꙗ ср мн Един от деветте ангелски чина [първият от втората триада в йерархичната подредба], господства аћл ꙇ архћл. прѣстол ꙇ гдествѣ. властел ꙇ дръжавꙑ. ꙇ слꙑ. многораꙁльн херовм. егоже трепѭещѭтъ [!] нбса. ꙁемⷧѣ  море СЕ 45b 20—21 дьнесь же ... съходтъ на ада  на сьмрьть ... тꙑсѫштꙙ тꙑсѫштам. мꙑ агг҄елъ  арханг҄елъ. власт владꙑьств. господьств слъ  прѣстолъ С 463.18 СЕ С господьств господеств Нвб господствие остар ВА Срв господство