Старобългарски речник
горѣт 
горѣт -горѭ -горш несв 1. Горя, запален съм бѫдѫ(дѫ) рѣсла ваша прѣпоѣсана.  свѣтльнц горѫште М Лк 12.35 З А СК онъ бѣ свѣтльнкъ горꙙ  свьтѧ М Йо 5.35 З А мамꙑ двѣ пешт. на творень варѹ горꙙшт прсно на ꙁъдань трѣбьнкѹ нашемѹ. помол ѹбо гоже ꙿтеш ба  вꙿлѣꙁ вь н҄ горѫштема ма С 540.18, 20 Образно. не срдце л наю горꙙ бѣ въ наю М Лк 24.32А 2. Прич. сег. деят. като прил. горѧ, горѧщ [горꙑ, горѫщ] καιόμενος, διακαής Горещ, разгорен, нажежен  поꙗаста благословꙙшта ба въ ровѣ огн҄ьнѣѣмъ горѫштїмъ. глагол҄ѫшта С 5.26 потомь кра отъпадаѭт. тѣла. ꙗкоже огн҄емъ горѫштемъ С 89.24 прнесошꙙ пьцьлъ горꙙштъ С 270.18 прстѫпвъ же еппъ къ едꙿно пешт горѫшт. помолвъ сꙙ  прѣкръствъ себе С 540.29 вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ С 541.1 Прен.Силен, пламенен.  горꙙштѫ любьвьѭ.  божьствънꙑмъ огн҄емъ раꙁгараѧ сꙙ прсно С 273.30 3. Прич. сег. деят. като същ. горѫщаꙗ ср мн τὰ καιόμενα Приспособление за подпалване на запалителна стрела  въ немъ ѹготова съсѫдꙑ съмрътънъїѩ стрѣлꙑ своѩ горѫщімъ съдѣла СП 7.14 горѫще ѫгль ἄνϑρακες Дървени въглища стрѣлъї сльнааго їꙁоштренъї. съ горѫштім ѫгльм пѹстꙑннꙑїм СП 119.4 свѣща горѫщ λαμπὰς πυρὸς καιομένη, λαμπὰς τοῦ πυρός Горяща главня, факла  повелѣ прнест свѣштꙙ горꙙштꙙ С 13.2 Срв. С13.11 М З А СК СП С Гр καίομαι Нвб горя̀ ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Горело кошаре МИ БС,ЕРГ