Старобългарски речник
горьн҄ 
горьн҄ прил 1. Който е разположен на високо място, горен слꙑшмъ сѫшта нѣкого въ горн҄їхъ странахъ менемь конона ... о н҄емже глагол҄ѫтъ велка ѹдеса бꙑваѭтъ отъ н҄его С 45.28  ѹслꙑшавъ. ꙗко вьс град мъ  мѣста пае нѣхъ ѧꙁꙑкъ бѣсꙑ мѫтъ ... хотѣаше т къ горьн҄їмъ мѣстомъ С 24.10 горьнꙗꙗ ж ед ὀρεινή Планински места, планини  бъⷭ҇ на въсѣх страхъ. жвѫщхъ окрстъ  въ вꙿсе горнї юдестѣ. повѣдаем бѣахѫ въс гл сі А Лк 1.65 2. Като същ. горьн҄ м мн οἱ ἄνω Небесните жители сего дѣлꙗ горьн ꙁемьно съпасен проповѣдаѭште поꙗхѫ. стъ стъ стъ гь саваѡѳъ. спльнь небо  вьса ꙁемьꙗ славꙑ го С 322.7 горьн҄ ерѹсалмъ ἡ ἄνω ᾿Ιερουσαλήμ Горният Ерусалим, небето, небесните селения [образно] не долѹ глꙙда. нъ горьнꙗго ерѹсалма. небесъно мѣсто С 349.23 Изч А С Гр ἀνώτερος ἀνατολικός Нвб горен ОА ВА Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА горни, горний ВА НГер МлБТР ЕтМл Срв Горен извор МИ Горна Брезница МИ Горни Богров МИ СНМБ Горна Арда МИ Горни Воден МИ Бм. в Р Горен МИ Горна река МИ ВК,Мя Горна клисура МИ Горна вода МИ БС,ЕРГ Горна Оряховица МИ ЙЗ,Зас