Старобългарски речник
горькъ 
горькъ -ꙑ прил срав 1. Който има горчив вкус, горчив бже бже нашъ. прѣложе пр мосѣ. водѫ горъкѫѭ. людемъ твомъ. въ сладъкѫѭ СЕ 6b 7 въкѹсхъ тебе рад ꙁль. да сцѣл҄ѫ тебе. сьнѣд оноѧ сладъкꙑѧ горькѫѭ сласть С 469.20—21 Образно. ѣкоже бо  грѣхъ въкѹшенемь. ѣко сладокъ естъ. нъ послѣдь горъѣе ꙁлъ обрѣтаетъ сѧ СЕ 69b 6 сладъка стъ сласть водꙙштꙗ вь грѣхъ ... сладъка т стъ въкѹшаѭште. нъ горька по въкусѣ С 350.30 сце бѣ  ꙁмꙗ сладька бесѣдоѭ. нъ горька льстѭ. сладько въкѹшен нъ горько паден С 351.9 горько ср ед τὸ πικρόν Нещо, което има горчив вкус ꙗкоже бо враевьст отроц ... цѣльбьнаꙗ бꙑлꙗ. растворьше внам ꙗꙁвънꙑм врѣдъ цѣлꙙште. тако же  съпасꙿ ... горко сладько сътворвъ ловѣъно на цѣлбѫ прѣложвъ С 430.18—19 2. Прен. Горчив, горък, мъчителен повелѣ ... нѹдт ѧ жрът ... неповнѹѭштꙙѧ же сꙙ горькамъ  раꙁльнамъ мѫкамъ прѣдаꙗт С 255.8—9 не мамъ тебе поштꙙдѣт ...  горькоѭ сьмрьтѭ погѹбьѭ тꙙ окаꙗне С 104.23 3. Достоен за съжаление, окаян ѡ горькꙑ ꙇюднъ обліітелю ... і с іюдоѭ прѣмѣнь сѧ. отъ дьѣвола къ хѹ К 11b 35 мьнѣ рее котꙑгꙑ постлаш ... мене съгрѣваш. гда схъ горъкꙑѧ стѹден  болѣꙁн ѹрѣшш С 341.20—21 горькаꙗ сльꙁа ϑρῆνος Плач, ридание, вопъл она же ... плаѫшт прврьже себе къ двьремъ.  съ горъкам слъꙁам ꙁовѣаше стааго С 516.6 СЕ К С Гр πικρός горъкъ Нвб горък ОА ВА Бот НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА горкий, горки ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ДА