Старобългарски речник
гора
гора
-ꙑ
ж
Планина, възвишение
вьсѣка дьбрь сплънтъ сѧ. вьсѣка гора хлъмъ съмѣртъ сѧ
М
Лк 3.5
З
А
СК
пакꙑ поѧтъ дꙗволъ на горѫ высокѫ ꙁѣло
М
Мт 4.8
З
А
СК
тъгда сѫште въ ꙇюде да бѣгаѭтъ на горꙑ
М
Мт 24.16
ЗI
А
СК
Б
еднꙑ же на десѧте ѹенкъ. ꙇдѫ въ галл҄еѭ. въ горѫ ѣможе повелѣ мъ съ
М
Мт 28.16
З
А
СК
не можетъ градъ ѹкрꙑт сѧ (връх)ѹ горꙑ стоѧ
М
Мт 5.14
З,
А. Срв. С240.2
съшедъшѹ же емѹ съ горꙑ. вь слѣдъ его дѫ народ мъноѕ
М
Мт 8.1
З,
А, СК. Срв.Мк 9.9
М
З
ꙇ прде въ втфаћѭ. къ горѣ елеоньсцѣ
М
Мт 21.1
ЗI
А
СК
бѣ же тѹ стадо свн мъного пасомо въ горѣ
М
Лк 8.32
З
А
СК
гора сіонъ сі въ нѫже въселілъ сѩ есі
СП
73.3
прѣвітаі по горамъ ѣко птіца
СП
10.1
осънованьнѣ горъ съмѩсѩсѩ
СП
17.8
ѡтдѣте въ пѹстꙑѩ горꙑ
СЕ
59b 12
ꙇ по срѣдѣ мосѣа. ꙇ ліѩ въ горѣ ѣвлѣѩ сѩ
К
13b 35
аб же прде стадо воловъ ꙁ горꙑ. поклоншꙙ сꙙ мѹ
С
19.2
вь непрѣходънꙑхъ горахъ. растоѧ отъ града попршть етꙑрь
С
26.20
тако бо до дьн҄ешьн҄ꙗго дьне стъ нараштен горꙑ тоѧ
С
217.23
Образно.
еръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. горꙑ вьꙁграшѧ сѧ ба вь пльт вдѧще ... днеⷭ҇. горꙑ вьꙁграшѧ сѧ. ѣко овьн. і хлъм ѣко агньц овь
СЕ
3b 5,9
съ горꙑ
ἄνωϑεν
Отначало
не пртꙙжте ꙁлата. н сьребра. н мѣд въ поꙗсѣхъ вашхъ. съ горꙑ прѣжде прꙙт ѧ (!) тебѣ. сьребролюбьствꙗ съкаꙁан
С
411.6
отъ горꙑ до нꙁъ [нꙁѹ]
μέσον
От горе до долу
і катапетаꙁма цръковънаѣ. раꙁдъра сѧ. на дъвое отъ горꙑ до нꙁъ
З
Лк 23.45А
отъ горꙑ дож до долу
ἀπὸ ἄνωϑεν [вар. ἐπάνωϑεν], ἕως κάτω
От горе до долу, надлъж
облѣена въ котꙑгѫ лѣньнѫ. раꙁдъранѫ отъ горꙑ дож до долѹ
С
187.5—6
двьнаꙗ гора
τὸ ϑαυμαστὸν ὄρος
Планина около Антиохия, наречена така поради чудесата, които извършвал свети Симеон, който живял в нея
мⷺца мⷺ҇а в. стаⷢ҇ смеона бъвꙿшаго на двнѣ горѣ
А
146b 8
свѧтаꙗ гора
ὄρος ἅγιον
Название на планината [хълма] Сион в Ерусалим, където е бил построен Давидовият дворец
въꙁносїте гѣ ба нашего. пⷪ҇кланѣте сѧ. въ горѣ стѣ его
Е
32б 9
Срв.
СП98.9
основанїѣ его на горахъ свѧтꙑхъ. любтъ гъ врата сѡнѣ
Е
26б 15
Срв.
Е27а 15,
СП86.1
въвѣсте мѩ въ горѫ стѫѭ твоѭ вь села твоѣ
СП
42.3
гора соньска
τὸ ὄρος [τῆς] Σιών
Название на планината [хълма] Сион в Ерусалим, където е бил построен Давидовият дворец
благокоренньмъ радованꙑмъ. въсеѩ ꙁемⷧѩ. горꙑ сонъскꙑ
СП
47.3
да въꙁвеселітъ сѩ гора соньска
СП
47.12
свѧтаꙗ гора снаска
τὸ ἅγιον ὄρος Σινᾶ
Монашеското общежитие на планината Синай
мѣсꙙца марта л҃ жт прѣпрость. отьца їѡана гѹмена стꙑѧ горꙑ снескꙑ. мѹже пррокъ схоласткꙿ
С
272.6
гора снаскаꙗ
Σινᾶ, ὄρος Σινᾶ, ὄρος Σιναῖον, [ὄρος] τὸ Σιναῖον
Планината Синай; Синай
мⷺⷺца еноⷬ҇ г҃ꙇ҃. стъхъ оць нашⷯ҇ъ мⷱкъ ꙁбенъⷯ҇ на снастѣ горѣ
А
141а 14
сѣ бо еста два ꙁавѣта. еднъ бо ѿ гор снаскѧ. въ работѫ раждает сѧ
E
27б 12
тѣло ѹбо сво на снескѫѭ горѫ прнесъ
С
273.4
їѡанъ ... съ горꙑ къ намъ новꙑ с боговдъцъ. снескꙑѧ помꙑсломъ съшедъ. покаꙁа намъ ... скржал
С
278. 1—2
М
З
А
СК
Б
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
ὄρος
[ἡ] ὀρεινή
Нвб
гора
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
горие
събир
МлБТР
Срв
Го̀ра
МИ
ВМик
Го̀рата
МИ
ГХ,МИМ
Гора
МИ
Горка
МИ
Горица
МИ
АМС,Слав. нас. Алб
Горица
МИ
СНМБ
Горово
МИ
ПК,Пр. в им
Го̀ра
ЛИ
Горица
ЛИ
Горан
м
ЛИ
Горана
ЛИ
Горо
м
ЛИ
Горанов
ФИ
СтИл,РЛФИ