Старобългарски речник
гонтел҄ь 
гонтел҄ь -ꙗ м Гонител, преследвач отде юда.  вьнде ꙁа н҄ь матѳꙗ. подражнкъ бꙑстъ паулов. сꙑ вьера гонтел҄ь. дьнесь еуагг҄елстъ С 94.6 н мꙑтара отъврьже покаѭшта сꙙ. н гонтелꙗ отъгъна поꙁнавьша тво цѣсарьств С 507.16 аште не бꙑ бꙑло покааньꙗ. како покаавъ сꙙ павьлъ отъ гонтел҄ь сьсѫдъ ꙁбъранꙑ бꙑстъ. аште не бꙑ покааньꙗ бꙑло С 527.2 Изч С Гр διώκτης Нвб гонител ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ