Старобългарски речник
гонажат 
гонажат -гонажаѭ -гонажаш несв Освобождавам, избавям от нещо  ꙿсо рад  пото рее. не боте вꙑ сꙙ. прѣжде ѧ гонажатъ боꙗꙁн. т тъгда глагол҄етъ о въскрьсен С 445.5  рьцѣта ѹенкомъ ꙗко ѹꙁьрте  въ галле ... же ма пае творꙗше въроват.  добрѣ въ галле гон҄ажаѧ дѣлъ  бѣдъ. ꙗкоже не страхѹ сътѫжат вѣрѣ С 445.23 Изч С Гр ἀπαλλάσσω Нвб Ø