Старобългарски речник
говоръ 
говоръ м Недоволство, ропот, роптание къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ  гласі. і говорі. бꙑваѭштеі на ха. отъ ꙁаконопрѣстѫпьнікъ К 12b 10 Срв. С448.9 кде свѣштꙙ  ме.  говор бештсльн. кде люд  гнѣванꙗ.  трѫтъ неправьдънꙑ С 448.13 Срв. К12b 15 Изч К С Гр ϑόρυβος ϑρύλλος Нвб говор ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ говорка ж Дюв Срв Говорлево МИ АМС,Мак. код