Старобългарски речник
гобно 
гобно ср Изобилие, обилие алꙿѫштхъ въ пѹстꙑн҄. до сꙑтост кръмм бѣахѫ. а он въ гобнѣ вѣрꙑ. гладомь невѣрьствꙗ мьрѣахѫ С 398.23—24 Изч С Гр εὐϑηνία Нвб Ø