Старобългарски речник
гнѣвьлвъ 
гнѣвьлвъ -ꙑ прил Гневен, изпълнен с гняв ꙁбавітелъ моі отъ врагъ моіхъ гнѣвꙑхъ (вм. гнѣвълвꙑхъ, Север., с. 21, бел. под линия) СП 17.49 Изч СП Гр ὀργίλος Нвб гневлив ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ