Старобългарски речник
гнѣвт 
гнѣвт -гнѣвлѭ -гнѣвш несв Дразня, сърдя, гневя, разгневявам някого повѣдѣ л се їѡсфѹ. л пае съкрꙑѭ тано се. еда бѫдетъ сълъгалъ прходвꙑ. пото м гнѣвт ѧꙁꙑкъ старцѹ С 239.26 дѣтштъ мꙙ обавьꙗ въ ѫтробѣ скаꙙ. пото пае сама гнѣвл҄ѫ їѡсфа ... да съвꙙжѫ млъанмъ ѹстьнѣ С 242.5 Изч С Гр ἐρεϑίζω Нвб гня̀ва, гня̀вам диал ДА гневя̀ ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ