Старобългарски речник
гнѹшат сѧ 
гнѹшат сѧ -гнѹшаѭ сѧ -гнѹшаш сѧ несв Гнуся се, гнус ме е  вдѣхъ сво стъство ... акꙑ тнавъ калъ смрьдꙙшть рънъ.  гнѹшахъ сꙙ вьнт вь н҄е С 167.22—23 Отвращавам се от нещо, ненавиждам, порицавам. сътвор сѧ самъ ꙁнамен въ благо. да ѹвѣдꙙтъ ꙗко помловавъ ѧ с.  не гнѹша сꙙ каѭштемъ сꙙ мъ С 110.10 ꙗкоже бо пае вьсѣхъ стѹдьнꙑхꙿ дѣлъ. веланьꙗ гнѹшаатъ сꙙ бъ С 545.12 сце бѣ їѡсфь боголюбьць ... егѹптѣнꙑн҄еѧ гнѫшааше сꙙ  бѣгааше. прѣлѹбодѣствьнааго дѣлесе С 365.18 отъвраштаатъ сꙙ събора отъметѫштхъ сꙙ. гнѫшатъ сꙙ которьнааго гласа хъ. ненавдтъ ѹстъ на бога глагол҄ѫштхъ неправьдꙑ С 510.4 Изч С Гр βδελύσσομαι μυσάττομαι δυσχεραίνω гнѫшат сѧ Нвб гнуся се ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА гнъся се ОА ВА РБЕ