Старобългарски речник
гноще 
гноще ср Място, където се стоварва тор; торище вьꙁдвіѕаѩї отъ ꙁемⷧѩ ншта. ї отъ гноїшта въꙁносѩ ѹбога СП 112.7 Изч СП Гр κοπρία гноїште Нвб гноище ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА