Старобългарски речник
гнест 
гнест -гнетѫ -гнетеш несв Притискам, натискам наставъне народ ѹтѣштаѭтъ тѧ  гнетѫтъ. ꙇ глеш къто естъ коснѫвꙑ сѧ мьнѣ М Лк 8.45 Изч М З А СК Гр ἀποϑλίβω Нвб гнетя ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА гнечкам диал Дюв гнетам, гнетем ДА