Старобългарски речник
глѧдат 
глѧдат -глѧдаѭ -глѧдаш несв 1. Непреходен. Виждам, възприемам със зрението си  сцѣл . ѣко слѣпъ і нѣмъ глаше  глѧдаше М Мт 12.22 З 2. Преходен. Насочвам погледа си към нещо; гледам, разглеждам, оглеждам някого или нещо сцевъ остенъ ꙁавст днѫ бо въглѫб ѭ въ дѹш.  вьсего ловѣка ѹꙗꙁв ... н сто глꙙдат. даѧ вдмꙑхъ С 340.3 градъ нꙑнꙗ слꙑшавъ не долѹ глꙙда нъ горьнꙗго ерѹсалма. небесъно мѣсто С 349.22  бꙑстъ сходꙙштꙋ мѹ на пол҄е. глꙙдатъ во свохъ С 191.24 Изч М З С Гр βλέπω περιβλέπω ὁράω τρακτεύω Нвб гледам ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Гледачево МИ СНМБ Гледачев ФИ СтИл,РЛФИ