Старобългарски речник
глѹхъ 
глѹхъ -ꙑ прил 1. Който не може да чува, чийто слух е повреден; глух прведошѧ емꙋ. лка глѹха бѣсънѹѭща с СК Мт 9.32 ꙁапрѣт дхѹ нестѹ(ѹ)мѹ гл емѹ. нѣмꙑ ꙇ глѹхꙑ дше М Мк 9.25 З А СК аꙁъ же ѣко  глѹхъ не слꙑшахъ.  ѣко нѣмъ не отвръꙁахъ ѹстъ свохъ СЕ 76b 9 Образно. рѣхъ т ꙗко не жьрѫ богомъ твомъ сѹтномъ глѹхомъ слѣпомъ С 163.15 отꙿц ваші ... ѹ прѣльст бѣахѫ. не сѫште въ раꙁѹмѣ стінꙿнааго бога. аште бо бꙑшꙙ го вѣдѣл. не бꙑшꙙ къ глѹхѹ  неподвжьнѹ камꙑкѹ толко творл тьштан С 27.19 2. Като същ. глѹхъ, –ꙑ м ед [ὁ] κωφός Глух човек  ꙁгнанѹ бѣсѹ. прогла глѹхꙑ.  юдш с народ СК Мт 9.33 слѣп проꙁраѭтъ. ꙇ хром ходѧтъ ...  глѹс слꙑшѧтъ М Мт 11.5 З А прведенааго къ тебѣ. глѹха  гѫгънва ... сътрѣблъ ес нѣмость отъ ѩꙁꙑка его СЕ 28а 10  аб сътвор прослꙑшат глѹхѹѹмѹ С 552.29 М З А СК Б СП СЕ С Гр κωφός Нвб глух ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА глухий ОА ВА НГер Срв Глухов дол МИ Глухова могила МИ КП,МИБелосл Глюхово МИ АМС,Мак. код Глухов ФИ Глуховски ФИ Глухкойчев ФИ Глухтенев ФИ СтИл,РЛФИ