Старобългарски речник
глашат 
глашат -глашаѭ -глашаш несв 1. Повиквам някого при себе си прде же мат его  братрѣ ꙇ вьнѣ стоѩште посълашѧ къ немѹ глашаѭште  М Мк 3.31 ѹітель се естъ  глашаетъ тѧ А Йо 11.28 2. Назовавам по име, наричам ꙇ своѩ овъцѧ глашаатъ по мен ꙇ ꙁгонтъ ѩ М Йо 10.3 З А ꙇ едн отъ стоѧштхъ слꙑшавъше глаахѫ. вждъ лѭ глашаатъ М Мк 15.35 З.Срв. Мт 27.47А въ(і) глаашете (погр. вм. глашаете, Ягич, с. 372, бел. под линия) мѧ ѹтелѣ  га. ꙇ добрѣ глете есмъ бо М Йо 13.13 ѹмьръшꙙѧ ꙗко съпꙙштꙙѧ глашааше. хромꙑѧ на теень словомъ ꙁъвааше С 473.15 Изч М З А С Гр φωνέω καλέω Нвб глашя̀, глаша̀ ’издам глас’ Дюв НГер ДА Срв глашатай м